Историята на чая - легенда за една духовна напитка
Според китайската легенда, император Ченг Нунг (Cheng- Nung), известен с прозвището ‘’божественият жътвар’’ е човекът, който съвсем случайно открива чаят като напитка. Тъй като бил много стриктен по отношение на хигиената, той е пиел само преварена вода.
Един ден през 2737 г. пр. Хр., императорът седнал за кратка почивка под сянката на голям чаен храст, гален от вятъра. Няколко листенца попаднали случайно в императорската чаша с топла вода. След като отпил, тои почуствал мигновено благоденствие и наслада. Така се ражда напитката „чай”.
***
През IV век сл. Хр. чаят започва своето широко разпространение в Китай. Неговата еволюция се разделя на 3 етапа.
Първият етап от неговото развитие се свързва с това, че той е директно сваряван заедно с водата.
През втория етап е пресован в различни форми.
Плочка пресован черен чай
Третият етап от употребата му е чрез запарване с гореща вода. Този метод се използва и до днес.
Тези три етапа в еволюцията на чая се определят от духа на епохата, към която са принадлежали, а имено по време на династиите Танг, Сонг и Минг.
През VIII век чаят се превръща в любима напитка за императора и висшето общество в Китай. Първата книга, която е посветена на чая - ‘’Cha King” („Правила за чая”) е написана от Лу Ю (733-804г.), по време на династията Танг.
Чаят е неизменна част от историята на Китай. По време на династията Сонг ( 960-1279г.) той играе ролята на парична единица. Пресован на блокче и изработен най-често в правоъгълна форма, благоуханното съдържание служи за разменна монета при покупката и продажбата на стоки.
С течение на времето тази напитка сближава и свързва народи с различни философии и религии и става неизменна част от ежедневието.
***
В Япония чаят се появява през IV век, благодарение на будистки монаси. За японците днес той е повече от напитка.
Чрез пътя на керваните той започва своето разпространие във всички монголски страни, Персия, мюсюлманския свят и Русия.
.
Европа остава дълго време без връзка с Ориента и значително късно се запознава с тази напитка. Марко Поло разказва в своята известна книга ‘’Чудесата на света’’ за значимостта на чая и за свалянето от власт на китайски министър на финансите през 1285 г., заради самоволното качване на данъците върху напитката в страната.
Едва през XVI век започва забележителната експанзия на тази напитка към западния свят. Източно-индийската компания е първата стопанска институция, която осъществява редовни търговски взаимотношения с Близкия Изток и която въвежда напитката в Европа.
За първи път на Стария континент чаят навлиза в Холандия през 1610 г., през 1636 г. във Франция и през 1650 г. в Англия. Първата му реклама се появява през 1658 г. в един лондонски вестник. Към 1750 г. консумацията му е била въпрос на престиж. Заради високата цена, един фунт от най-евтиния сорт е струвал колкото една трета от седмичната заплата на квалифициран работник.
През XIX век чаят се превръща в национална напитка във Великобритания. Кралица Виктория въвежда пиенето му в 17 часа като обичай.
Чаят влиза в историята и с прочутото ‘’Бостънско чаено парти’’ през 16 декември 1773 г., когато маркира първият акт към войната за независимост на САЩ.
В началото на XIX век Китай е била все още единствената страна, снабдител на чай в света. Едва след 1834 г. основни износители и разпространители на чаената култура стават Индия и Цейлон. По-късно се включват и други азиатски държави, Африка и Южна Америка.
През XXI век чаят се превръща в най-консумираната напитка в света: най-малко 1 000 милиарда чаши на година.
Автор: Иван Недков
All rights reserved
